Да се радваш ли, да плачеш ли?!

Истински живот на кариеристи. Истории за кариерата. Истории за собствен бизнес. Оплаквания до Арменския поп. Наша гордост. Истории всякакви. Имате нещо ново в живота си? Споделете!

Да се радваш ли, да плачеш ли?!

Мнениеот psb » 20 Окт 2008, 07:28

Значи почвам отдалеко, че да има за четене :).

Преди време бях пуснал тема, че искам да си правя фирма и т.н. Е фирмата е факт работи и всичко е прекрасно, но и същевременно работя за голяма голяма Далекосъобщителна компания, за която съм сигурен че всички са чували а други сигурно и ползват. Там работя като Help Desk Admin. Някой ще си каже е не трудно, е не е от най-трудните работи, но има доста отговорности и стрес, както и да е. От много време се опитвам да ме преместят в Отдел "Продажби", защото искам да специализирам и в тази област, да се развивам, както се казва 'КОЛКОТО ПОВЕЧЕ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ". Но моят главен мениджър все си намира оправдание, да не е този път. Мениджърката ни по продажби, многократно го е намеквала, убеждавала, молила, да ме премести в този отдел, защото съм показал качествата си в сферата на продажбите, но ефект няма. Откри се свободна позиция и нали по принцип първо се предлага на служителите, но информацията относно това място, дълго бе крита от шефа ми. Накрая с малко нахалство успях да си пусна кандидатурата. Дойде и деня на интервюто, дойде и Главният мениджър за продажбите в цялата страна. Интервюто бе проведено при него в присъствието на моя шев. Е тук вече идваме на същината.

Започна интервюто; Аз леко притеснен и развълнуван, гледам както се казва на Омая шефа, ноо уви по средата на интервюто получих удар под кръста. Моят регионален мениджър започна да отговаря вместо мен и то как, в стил 'НЕ КУПУВАЙТЕ ТАЗИ СТОКА'. Останах шокиран, направих няколко опита да обърна нещата, но ПОЗНАЙ, не и не аз нямам думата ТОЛКОЗ! Излезнах си направо разбит и шокиран, и съответно отписал дадената длъжност и възможност.

Минаха всички кандидати аз вече бях загубил надежда. На другият ден отидох при моят шев и го попитах в директен текст. защо е постъпил така. Е получих и отговор:

"Не мога да си позволя да те загубя като кадър в този отдел, ти знаеш, че той се крепи не теб"

Не крия, че донякаде ми стана приятно, но това не заличи огорчението. Е върнах му го, казха му всичките му грешки при управлението и как кораба потъва. От което той толкова много се сконфузи, че 2 седмици заобикаляше стаята ми като голям камък. А мениджърката по продажби, Е И ТЯ СИ ДАДЕ ГЛЕДНАТА ТОЧКА ПРЕД ШЕФА. Не чух какво са си казали, но чух блъскане на врати.

Е сега какво?
Да се радвам ли?
Да се ядосвам ли ?
Не гледай надолу, няма да видиш падащата тухла!!!
psb
Нов
Нов
 
Мнения: 3
Регистриран на: 27 Юни 2008, 09:18
Местоположение: Стара Загора


Назад към Истински истории на кариеристи

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта



cron