Да ти изгърми бушона...

[psb]

Удряли ли са ви шамар? Помните ли чувството? Първоначално силно объркване, гореща вълна ви облива, и питате „ЗАЩОО?” . За всеки шамар си има причина, съответно и последствия, дали добри, дали лоши.

Работех в тази компания от 3 години, бях много доволен, готини колеги, които с времето се превърнаха в добри приятели, добро заплащане, а и шефа не беше от най-лошите(добри шефове няма ). В един слънчев есенен ден шефът събра целият екип и каза; „Големите босове ще правят, нововъведения и преструктуриране, сега е момента да предложим нещо велико и ново, давам свобода на екипа ви да измислите нещо. Измислете нова услуга, която да предлагаме, имате пълна свобода, до 2 седмици искам най-малкото някакви адекватни предложения”
Бяхме адски щастливи УРАААААААААА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО, СУПЕР ВЕЛИКОООООО. Започнахме да проучваме в каква велика непозната сфера за нас да се набутаме, гледахме проучвахме, пътувахме търсихме, а бе като цяло главите ни започнаха да пушат. След първата седмица започна да ни обзема лека насигурност. След поредният ден на мислене и проучване, стоях на терасата и пушех поредната цигара, беше към 2:30 през нощта, сънят за поредна вечер ме подминаваше. Стоях и слушах нощта, в главата ми прелитаха хиляди мисли, но нищо което да ме насочи и изведнъж БУМ, ГОЛЯМАТА ЕКСПЛОЗИЯ. Дойде ми скапаната идея!!! Лист хартия-химикал и всичко започна да се лее, след около час основата беше положена. Не можех да се стърпя до сутринта, звъннах на Жорко;
Жоре слушай измислих го!
А бе ти луд ли си бе 4 сутринта ти вече откачи, това ще те докара до лудост.
Слушай, сега слушай!!
Разказах му всичко, всяко едно нещо което ми дойде на ум. След 30 минутна тирада, той явно вече поразсънен отсече, ДОБРЕ ЧЕ ИДЕЯТА Е СУПЕР ИНАЧЕ ЩЯХ ДА ТЕ УБИЯ.
На другия ден с видимо вълнение представих всичко пред екипа, мамка му дори имаше тържествени викове. Всички толкова бяха накефени, че за 3 дни имахме подготвени материали, презентация ВСИЧКОООО.
Представихме всичко пред мениджъра, финалната реплика показваше, че сме уцелили не в 10тката а в 11ката ; ТОВА Е, ТОВА Е НЕЩОТО КОЕТО ЩЕ НАКАРА ХОРАТА ДА СИ ПОМИСЛЯТ, КАК СМЕ ЖИВЯЛИ ДОСЕГА!!!
Супер, започнахме работа, толкова бях ентусиазиран, че на моменти си виках „МАМКА МУ ЗАЩО НЕ МОГА ДА СПЯ В ОФИСА”. Колегите работеха с такова желание сякаш отглеждаха дете, всичко беше страхотно.
Дойде и месец Декември, времето на всякакъв род събирания: семейни, гуляи и служебни 
Фирмата реши да направи банкета в София, хем да се съберат офисите от цялата страна и хем да направят няколко фирмени ангажимента, като разяснения какво ще бъде догодина, бъдещи проекти и т.н.
Преди да тръгнем, попитах шефа дали ще представят и нашият проект, отговори само „ЩЕ ВИДИМ”.
Стигаме ние в София, настаняване хотели, дежурното запознаване с непознатите и т.н. Събраха ни в една хубава голяма зала, не знам как ни побра(брех че много сме били в тази фирма) и се започна с дежурните похвали и окуражаване докато не дойде момента за представяне на проекти. Започнаха да излизат различни мениджъри по градове казваха хората пляскахме, браво, но в един момент излезна ГОЛЕЕМИЯТ ШЕФ, за да вкара едно пояснение.
„Сега ще ви представим един проект, който трябва да приключи в рамките на 6 месеца, този проект е изключително впечатляващ и важен, защото смятам, ще ни осигури водещо място на пазара. Моля г-н Атанас Жечев от представителството ни в Стара Загора.”
Потопурка се нашият шеф отпреде и започна да разказва, за нашият проект как го бил измислил и самостоятелно разработил стратегията и всичко. АААААААААА за шамара ли питате ей го на. Изпотих се целия, имах чувството, че в този момент ще се пръсна, ще избухна, идваше ми да отвлека автобус към морето, хиляди Оси започнаха да бучат в ушите ми. Добре, че бяха Жорко и Ралка, за да ме изведат от залата, понеже видяли, че не е на добре. Около 20 минути ми трябваха за да се осаферя. Предполагам, че състоянието в нокдаун е същото е направо им съчувствам на боксьорите. Всички колеги вече бяха изскочили от залата и викаха в един глас КАКВО ДА МУ.................... СТАВА, ТОВА ГО РАЗРАБОТИХМЕ НИЕ, ТОЯ П.... СИ ПРЕПИСА ВСИЧКО ЗА СЕБЕ СИ. Знам, знам казвах на глас, но си мислех мамицата му. Да видим сега какво ще стане. Всички бяхме прецакани, мамка му, какво пък, нека да ни е за урок. Вечерта фирмен коктейл, валшиви усмивки, тъпи разговори и след целия този тъпизъм и аз там, не за друго бих толкова път, пък и какво да правя в хотела. Стояхме ние измамените на бара потънали в тъпо мълчание, не обръщах внимание на никого. В един момент дочувам леко интересен разговор зад мен, МОЯТ МАЗЕН ШЕФ СИ ГОВОРИ С НЕГОВИТЕ ШЕФОВЕ, КОЛКО ГЕНИАЛНА БИЛА ИДЕЯТА МУ И КАК ТОВА ЩЕ ИЗСТРЕЛЯ КОМПАНИЯТА НАПРЕД, И КОЛКО ТРЯАА СА НАПЪНЕ ЕКИПЪТ МУ ЗА ДА ГО СВЪРШИ ТОВА. Нали помните, че за всеки шамар си има причина.
Г-н Желев: Да, ще го реализиваме, няма да има проблеми, малко е сложен, но ще се постарая екипът да го възприеме.
Е тогава полудях, за секунда само през главата ми мина, от юмруците остават белези, а и може да си натъртя пръст.
Завъртях се и такъв зловещ, шамар му нанесох, че чак залитна назад. Напуснах заведението пред изумените погледи на всички. Всички мои колеги също, Венци дори плюл в лицето на гусин Желев, а Ралка го нарекла педал.
Всички се разболяхме на следващият Понеделник, за да уплътним празниците.
Нова година, нов късмет.....

След празниците, имахме неочаквано посещение от, столицата. Нашият шеф неочаквано, се разболя и се наложи да ни посещават един под един и да ни разпитват, защо сме направили така на банкета. Обяснихме, от игла до конец и те започнаха да цъкат с език и да кимат.
Винаги съм си мислел, че височайшите мениджъри са гъзове, но не лъгал съм се. Поцъкаха още малко с език и си тръгнаха.
Ааа за последствията от шамара ли се чудите,мда познайте кой е новият шеф.

[Ilijana]

Историята вече е публикувана в сайта ни:

http://www.story.karierist.com/rabotait ... ffice.html