Когато отчитам възложената ми задача, а шефът между другото споменава, че е забравил да ми каже една “дреболия”, която практически прави цялата ми работа безсмислена.
Кагато ми нарежда да го науча да работи с едно “програмче”, което самостоятелно упорито изучавах цял месец в извън работното време и прилагането на което не влиза в служебните ми задължения.
Когато трябва да показвам, че обучението на детето на шефа на бразилски език, който знам по случайност, е най-голямата радост за мене.
Когато цял месец върша работата на десетина колеги, а в края на месеца шефът ми отбелязва, че оценката ми е намалена, защото не съм проявявал достатъчен eнтузиазъм.
Когато забравя да ми каже, че днес е планирано моето изсказване пред голямото ръководство, а аз тъкмо решавам да се издокарам в работата с ръчно-плетеният от майка ми пуловер.
Когато прави противоречиви указания за едно и също нещо, предупреждавайки изрично да не го занимавам повече с този въпрос.
Когато събира екип за изпълнение на важна задача, забравя да сложи отговорник за крайния резултат и след два дни открива, че задачата не е свършена и сроковете вече са изпуснати. Познайте кой е виновният в случая?
Когато ме моли да му направя кафе.
Когато влиза в стаята ми със запалена цигара, подминавайки половинметров надпис “Моля да не пушите!”, закован на стената.
Когато след половин-часов обвинителен монолог поради моето закъснение за работа с 6 /шест/ минути, заминава на фризьор.
Когато “забравя” да ме покани на срещата, където представя моят проект.
Когато три минути преди края на работното време възлага половинчасова задача и на моето плахо “Че, то няма да стане много бързо...”, отговаря: “Нищо, аз ще изчакам!”.
Когато случайно разбирам, че моята заплата е с 3 /три/ лева по-ниска от заплатите на другите колеги от моето ниво.
Когато той смята за пряко задължение да се интересува къде съм ходила в Интернет.
Когато виждам израза на лицето му при моят въпрос “Отпуска?....”.
Когато той казва “Понеже виждам, че в момента нямаш работа ....”.
Когато ме прекъсва.
Говоря за МОЯТ шеф, но мисля, че не съм самотна в своето нещастие...
http://www.karierist.com