Отчаяна съм и, изглежда, мога да се оплача само на Арменския поп. Аман, аман, аман от всичко!!! Няма справедливост на този свят.
Вчера срещнах една приятелка. Говорихме си общи приказки и тя спомена между другото за един приятел, който е станал управител на супермаркет от голяма верига магазини. То, иначе, момчето нито висше образование има, нито знае език някакъв, нито от компютри разбира... Има един “управленски опит” от година и половина – “управлявал” семейното магазинче с двама магазинери – роднини по сребърна линия. Но, виж ти, шефът го е харесал... Сега момчето ръководи голям супермаркет, подчинените му са все с някакво образование, а и знаят по някой-друг език.
Веднага се замислях и аз. Имаме едно приятелско семейство. Жената, горката, все я съжалявах – не е лесно да работиш като проста работничка. Проста-проста, а сега е управител на един друг голям търговски обект от една друга голяма верига. Преди три-четири години се е хванала като магазинерка – все е по-добре отколкото да работиш в някой завод. Едно-друго – ето виж я - станала е голям началник. Не, че я уважават подчинените. Те с всичките си висши образования най-много до началник смяна могат да се издигнат.
Наоколо се забелязва масова практика по-простите и, съответно, по-послушните поради комплекса си за непълноценност, да се издигат и да правят кариера. А такива, които и образование и език и друго подобно имат, да си бачкат за оня дето духа и да се подчиняват на простаците-шефове.
Почвам сериозно да се замислям, че трябва да не казвам, че имам висше, а да казвам на работодателите, че съм калена в сферата на тежкия физически труд и нямам обременен от знания интелект.
Изплаках си болката... Не, че е станало по-лесно, но все пак...
http://www.karierist.com