Климатик ор нот климатик

Истински живот на кариеристи. Истории за кариерата. Истории за собствен бизнес. Оплаквания до Арменския поп. Наша гордост. Истории всякакви. Имате нещо ново в живота си? Споделете!

Климатик ор нот климатик

Мнениеот Ilijana » 07 Яну 2007, 03:13

Жега. В офиса ни, за щастие, има климатик. Но това само прави живота на всички тук още по-труден. Като няма климатик, е лесно - знаеш си програмата: пот, пот, пот, припадък, айрянче със солчица и така до вечерта, когато се разхлаждаш с реклама на бира на фона на Преслава плюс мекички пеленки.
Но с еъркъндишъна е друг филм. Първо, понеже стаите архитектурно са строени така, че няма как всички да сме с лице към климатика, все ще има някой нещастник, който да е с гръб към него. Аз преди няколко лета бях убедена, че имам мозъчен тумор, докато осъзнах, че устройството просто ми духа между втория и третия прешлен. Много неприятно.
И сега същото. Сутрин като се влезе в стаята, температурата е с поне 10 градуса по-висока, отколкото навън, а въздухът е колкото да ни поддържа функцията дишане. За излишък не говорим, така, да имаш да си поемеш няколко глътки повече. Но това, естествено, са глезотии. Баба ти като че ли все е дишала.
Обаче липсата на кислород малко или много вреди на работния процес, щото човешкият мозък почва да мисли само за следващата порция въздух и някакси за друго не остава време и място. Затова с котешка стъпка издебвам момента, когато улисаните колеги са забили поглед в мониторите, и щраквам бързо устройството.
Днес обаче май избързах малко, щото един колега ме усети. Опитах се да бъда светкавична, дори лазих под две бюра и една масичка, за да стане по-скришно, но той се извъди наблюдателен. Те финансистите са такива.
Забелязала съм, че споровете за климатика са едни от най-разгорещените /колко умно/. Всеки си вади аргументи откъдето може. От сорта на: часът е девет, кой пуска климатици в девет? Контрааргумент: Все още не е забранено да си го пускаш когато имаш телесна нужда от него, а не в определен час. Аргумент: Вратът ми се схваща. Контрааргумент: Сваряват ми се белтъците в мозъка.
Наистина, не знам кое от двете е по-лошо. И с изкривен врат не е хубаво, щото чакръкчиите в последно време са кът. Ама и с омлет в главата не се живее. Не знам.
Накрая надделявам. Щото съм гадинка по характер, майка ми навремето казваше, че трябва да стана прокурор. Климатикът духа, та се къса. Настроила съм го на пред-криогенна фаза и се радвам, че клетките в тиквата взеха да мислят и за други неща освен атмосферните условия и от време на време – миграцията на чайките.
Оплаквания няма, всичко изглежда наред. Обаче... колежката Велина започва да киха. Всичко почва невинно. Една мъничка кихавичка. Следват още няколко. Кихавиците стават все по-гръмогласни и привличат вниманието на всички.
Чувствам се чудовище. Звяр. Червен кхмер, радикален екстремист, сепаратист. Терорист и сериен убиец. Чувствам се като човек, който закусва с пеленачета. Гузно прокрадвам пръстче към дистанционното и смирено го щраквам под одобрителна и гръмка кихавица. Обличат се жилетки, докато по челото ми се стича пот.
През около десет минути снова до кухнята, където от двайсетлитров бидон с минерална вода си наточвам в половинлитрова бутилчица. На третото ходене започвам геоложки изследвания на терена и дали той позволява прекарване на тръба или поне директен маркуч от кухнята до стаята. Хич обаче не ме бива в копането, така че оставам на този план. От време на време ми се привиждат кактуси и гущери, но като примигна няколко пъти, установявам, че е заради потта в очите ми.
Мисля си за котката ми, която в жежки моменти си тръшва козината на мозайката на балкона и там вегетира. Отгоре ненормалният ми съсед хвърля сурова царевица по махленските гълъби, които е осиновил с решение в Държавен вестник, и всичко това пада върху котарака.
Пуйо, викам, мръдни се малко, целия си в царевица и перушина. Пуйо обаче лежи по гръб, с лапи във въздуха и не му пука за околния свят. Щото му е хладно там, на животинчето. А животните знаят какво трябва да правят. Като им е жега – отиват на хладно. Не си търсят аргументи дали е девет часа или им се схваща опашката.
Сега постигнахме нов консенсус. Зиморничавите колеги остават в едната стая, където могат да си готвят задушени зеленчуци на мокета за обед. Другите се изнасят в съседната стая, за да живеят така, че да не им се спаружва сивото вещество и да припадат на ротационен принцип.
Първоначалните прогнози сочат, че така ще изкараме лятото безболезнено. Препоръчвам го и на вас като вариант, ако имате подобни проблеми в офиса. Използвам случая да се извиня на всички действителни лица и събития, описани тук. И да кажа на Вили: Наздраве и ми прости за терора :)

P.S. Според последни научни изследвания, кихането е изключително полезно за белите дробове, кожата, стомаха, петите и трохантерите. И не винаги е признак на настинка. В този сезон е по-скоро сигнал за сенна хрема.

http://www.dnes.bg
Аватар
Ilijana
Експерт кариерист
Експерт кариерист
 
Мнения: 628
Регистриран на: 07 Яну 2007, 02:28
Местоположение: Мрежата


Назад към Истински истории на кариеристи

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта



cron