Не ви ли изнудват да работите повече - по 200-220 часа на м

[eki]

вече 14 г работя и вече имам 2 специалности и докторска степен. Но вместо да се оправят нещата, става по-зле. Налагат ни да работим повече часове - по официалния график са 200, а иначе 220 ч на месец. Това направо ме убива, обикновено имам по 1 свободен ден седмично, а има по 2-3 дни седмично, в които се работи по 12 часа. Обикновено след такива маратони ме боли главата, разболявам се, а на всичкото отгоре не мога да си видя децата и да ги заведа някъде. Направо се двоумя какво да правя - дали да напусна и да започна работа на частно, или да стискам зъби и да чакам да минат години, докато се хабилитирам и да спра да давам тези дежурства, като разбира се, няма да спра да бъда подчинена на някого? как изглежда това отстрани за вас? Сигурна съм, че не така, както аз го виждам.

[Ilijana]

Здравей, eki! Добре дошла на форума!

За съжаление, ненормирания работен ден (не платен допълнително при това) е масово явление. Работодателите се възползват от това, че трудно се доказва такава работа, глобите са никакви, а самите работници и служители са наплашени от безработицата. Това са нещата, които всеки знае.

Според мен, хората, които работят извънредно много са няколко вида: тези, които работят за себе си и "не им тежи", защото по този начин се поддържат бизнеса си и печелят повече; тези, които са добре платени наемни работници и приемат напрегнатата работа, защото това ги устройва финансово; хората, които приемат временно да работят много по финансови причини и тези, които се страхуват да напуснат и се оставят да бъдат експлоатирани.

Доколкото разбирам, ти си от последната група?

Мога да ти кажа само едно: Докато ние позволяваме да робуваме и да стискаме - това ще се случва с нас!

Има и друг живот! Търси си нова работа, защото с тази ще загубиш здравето, ще се отдалечиш от семейството си и ще загубиш уважението към себе си.

Собствен бизнес също не е спасение. Повечето предприемачи, най-вече начинаещи, работят като роби - няма ден, няма нощ.

Мога да кажа за себе си лично. Аз работя най-малко по 12-13 часа на ден. Но, аз съм приела такъв график като временно явление. (Въпреки, че започвам да се притеснявам, че "няма по-постоянни неща от временните явление". ) Този график понякога много ми тежи. Но, аз знам защо работя така и знам, че някога това ще свърши.

[eki]

tttttttt

[Ilijana]

Значи, и ти сама си избрала такъв начин на работа. Трябва да се приспособяваш по някакъв начин.

Първо, да се грижиш за здравето си (витамини, малко гимнастика и т.н.). Второ, специално да отделяш време за семейството си. На мен ми се налага да планирам предварително, че ще прекарам 2-3 часа със семейството си. Не е спонтанно и романтично, но щом се налага...

Освен теб самата никой не може да прецени, дали се налага да се подлагаш на толкова работа. Мислиш ли, че ако (ако!) ще преминеш по-високо в йерархията, ще работиш по-малко и по-ненапрегнато?

[eki]

ttt

[Ilijana]

Медицински работник ли си? Ако си, значи е много смешно да ти обяснявам за витамините.

Човекът, който не умее да почива - не може да работи. Това значи, че трябва да използваш максимално добре времето, което имаш за почивка и релаксация, да не мислиш за работата си и проблемите.

Изглежда, че в момента си преизморена. Не можеш ли да си вземеш отпуска за една седмица? Да си починеш някъде хубаво?

Мисля, че майчинството не е начинът да избягваш служебните проблеми. Освен това, не се ли притесняваш, че ще загубиш "тренинга", ако гледаш дете няколко години/месеца? Но, това е само личното ми мнение.

P.S. Не работя само на компютъра. И на мен ми се налага да общувам с доста хора - много е натоварващо. Понякога ми идва да млъкна, да се затворя в тиха стая - и никой да не ме закача ...

[berov]

eki, да си призная, тази тема много бързо ми грабна вниманието ...

Искам да те попитам ... това, което го работиш, можеш ли да го предложиш като "частно" и сама да си си шеф? Да, не, защо?

[eki]

tt

[eki]

ttt

[Ilijana]

Ти какво би искала да правиш? Каква работа би те устроила напълно? Струва ми се, че имаш вече вътрешна нагласа на нещо определено и само търсиш нашата подкрепа.

[Ilijana]

eki, какво мислиш за тази статия?:
Емоционалното изгаряне – проблемът на хората, работещи с хора

[eki]

ttt

[Ilijana]

Когато аз бях новозавършила ми казваха колко малко стаж имам, сега вече не само стаж имам, но начинаещите ги лансират, за да им вършат работа и излиза, че пак не съм актуална. ... Вие какво мислите?

Прочетох това и дори ми стана смешно - това е направо класически номер! На младите им внушават, че трябва да се докажат (то си е така) и затова трябва да работят мноооого. Млад специалист е интузиазиран, защото трябва да изгражда своята кариера и, освен това, има (още) физически сили да работи свърхактивно. Той е готов да работи много за ниско заплащане. С годините човекът почва да разбира какво и как се прави за да работи по-малко, но с по-добър ефект.

Има доста работодатели, които знаят за този "синдром на млад кариерист" и го използват активно. Например, винаги се възхищавах на "стажантските програми", които предлагат на младежите да поработят едно хубаво без заплащане, а само срещу възможността да покажат документа за стажуване в еди-кояси фирма.