Страница 1 от 1

Дръж ми шапката!

МнениеПубликувано: 19 Ное 2008, 06:11
от apostol
ЛУДОСТТА КАТО ТРУДОВО ЕЖЕДНЕВИЕ



Да пожертваш, да пропилееш целия си живот за някаква заплатка, ето това вече е истинска лудост. Да работиш всеки ден 8, 10, 12 часа за благото на други хора, това, разбира се, е лудост. Лудост на квадрат!

Единственото нещо, което повечето хора не биха сторили за пари, е това: да помислят за себе си, за собствения си успех и благоденствие. Те искат да печелят пари по един единствен начин- някой непрекъснато да им нарежда какво да правят и те безропотно да го правят. За което най- накрая им се плаща, т. е. подхвърлят им се няколко трохи, колкото за Бог да прости. Оттук и главният проблем на тези хора. Те се блъскат цял живот, за да правят другите богати, като получават в замяна споменатите вече трохи!

Повече от ясно е, че тези, които работят за заплата, най- накрая остават с празни ръце. Изхвърлят ги стари и немощни на боклука, като им подхвърлят една мизерна пенсийка, с която едва- едва вегетират...

Ако работите за някого, вие не може да не съзнавате, че вашият работодател не мисли за вашите интереси, а за своите. Въпреки това обаче вие жертвате целия си живот заради интересите на работодателя!...

Робството уж било премахнато преди векове... Премахнато е, ама друг път. Виж ми окото! Дръж ми шапката! Милиони, милиарди роби по света блъскат от тъмно до тъмно, за да правят своите работодатели все по- богати и по- богати.

Ако вие не се погрижите за задоволяването на вашите интереси, никой друг няма да го стори заради вас. Но... Както много духовито подхвърля Бертран Ръсел: „Повечето хора предпочитат да ги застрелят, но не и да мислят със собствената си глава...”

АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ.

Може би

МнениеПубликувано: 19 Ное 2008, 15:51
от eser
Един факт, който може би всички сме констатирали. Но не мога да се съглася със всичко в темата. Може би е по-хубаво (по-предпазливо) в живота си човек да работи за някой в началото на житейския си път. След това идва периода в който вече може да "рискуваш" да излезнеш на свободна практика, по обективно да преценяш риска и да го приемеш, даже и да мислиш за други човешки съдби (вече разбирам какво е да дойде 25 число на месеца и да мислиш да не закъснеш със заплатите на екипа си...). Познавам много хора, които са много кадърни, талантливи и способни и в същото време хора които никога няма да предизвикат съдбата и да минат от другата страна на бариерата, а именно да работят за себе си.
Успех на всички.

Не е така!

МнениеПубликувано: 19 Ное 2008, 16:59
от apostol
Не е така! Какво ще кажете за Хенри Форд или Бил Гейтс? Кога ТЕ са слугували на други?

Научиш ли се да пълзиш, ти никога не ще полетиш! Затова светът е пълен с интелигентни и образовани НЕУДАЧНИЦИ...

МнениеПубликувано: 19 Ное 2008, 17:52
от Ilijana
Психологията разделя хората на генератори и изпълнители, на предприемачи и мениджъри. Генераторите и предприемачите по-добре формулират стратегията на развитие, а изпълнителите и мениджърите - тактиката. И едните и другите са полезни и важни за бизнеса. По-добре е да се чувстваш полезен и удовлетворен на мястото, което заемаш, отколкото на всяка цена да искаш "да бъдеш бизнесмен".