Бизнесът като кражба

[Rado_82]

Замислял ли си се за парите? Но не за това как да изкараш повече пари. За това – как работят парите, каква е тяхната природа, от къде идват, къде отиват, какъв е техният смисъл и замисъл?
Още от малки децата знаят, че когато пораснат трябва да учат, за да могат да започнат хубава работа, за да могат да печелят добри пари, за да бъдат щастливи. И макар че всеки говори “парите не са важни за мен”, “парите не са щастие” и т.н, всеки постоянно се намира в състояние на търсене на пари, а накрая може да излезе с извинението “парите не са щастие, те са средство..”

Средство ли? Добре, нека парите са средство..

Това което те питам сега – освен че парите са средство, освен че са универсалното разменно средство за купуване и продаване, има ли нещо отвъд това?
Този въпрос е труден. Когато си го задавам, осъзнавам че не разбирам достатъчно добре от пари. И не е това, че образованието ми е техническо, не икономическо, и науките Икономика, Финанси и Мениджмънт са ми далечни. Въпросът не е в това да разбирам от специални термини – БВП, ДДС, фирми, акции, индекси.. Има нещо зад това. Има психология.

(обзалагам се, че по-малко от една шепа хора имат понятие какво наистина означават ‘инфлация’ и ‘дефлация’)

Парите променят съдби
Не искам да правя аналогия с религиозния смисъл на понятието “съдба”, но най-общо казано – има разлика ако имаш, или нямаш пари. Има пряка зависимост на състоянието на човека от парите – начин на живот, начин на мислене, психично състояние, всичко.
Парите променят съдби. Парите управляват човека. Парите въздействат върху всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда от живота, и това не го пише в нито една книга по икономика.

Но и ако това е все пак разбираемо и лесно може да се види, мислейки върху него се разбира, че има нещо друго което е скрито зад желязна завеса. Едва ли на някой ще му хрумне просто ей така. А то е..

Парите са средство за извършване на легална кражба
Парите са единственият законен начин за извършване на свободна кражба. Всеки човек, навсякъде по света, ежедневно може да извършва множество кражби, като при това никой дори няма се усъмни в това. Сам човек може да не разбере, че е крадец. Полицията не го преследва, и няма част от закона в нито една държава, която да упоменава това.

Не всяко действие с пари може да се разглежда като кражба, например определени действия могат да бъдат дарения. По-късно ще дам примери за това..

Най-яркият пример за легална кражба е бизнесът с недвижими имоти. Например, когато даден наемодател отдава помещение под наем, наемателят е длъжен всеки месец да заплаща за това на наемодателя. Да, вярно е, наемодателят има скица за притежание на въпросният имот. Но важното в случая е, че при това предаване на парите от ръка на ръка, няма конкретно извършено полезно действие от наемодателя към наемателя. В един смисъл, пари се дават за нищо. В друг развой на събитията, ако наемателят притежаваше това помещение, той нямаше да плаща никакви пари за това.
Един наемодател не би си мръднал пръста за нищо, независимо дали неговият имот е под наем или не. Един наемател трябва да работи, за да изкара пари, за да плати на наемодателя това че той не си мърда пръста за нищо.

Кражба означава да вземеш пари от друг човек, без да си направил нищо за да ги заслужиш.

При недвижимите имоти налице е вземането на пари от друг човек, налице е и липсата на всякакъв вид полезна дейност. А какво за заслугите? Кой някога е казал, че имотите трябва да имат толкова висока стойност. За какво? Не е ли планетата Земя притежание на всички хора, и какво дава право на някого да заяви, че едно определено парче земя струва еди колко си, и това му дава правото да печели пари от него, съизмерими с всяка друга нормална дейност за печелене на пари (работа) при която има извършен труд и получен продукт от този труд.

При недвижимите имоти няма извършен труд от този, който накрая е с печалбата, а напротив – наемателят работи, за да плати на наемодателят това че той дори не си е мръднал пръста. Наемателят е слуга на своят наемодател. И всичко това се извършва без капка полезен продукт за човечеството. Нищо не е произведено, няма нищо в плюс, само едно преминаване на определена сума пари от един човек в друг.

Кражбата означава да вземеш пари, без от това действие да произлиза някакъв продукт.

Кражбата е безделничене.

Кражбата е да си безполезен за никого, и за това да получаваш пари.

Кражбата е да си паразит в света на парите.

И ако се замислиш, колко други дейности могат да се нарекат кражба по същия начин?
Прекупвачи, брокери, застрахователи, нотариуси, банки, кредитори и много видове дейности в сферата на услугите.

И не е само в света на бизнеса. Може да си обикновен служител, да имаш обикновена работа и отново да си крадец. Например, ако си банков служител, (в една друга теория е известно че резултата от дейността на банката е именно законово ограбване), резултатът от твоята дейност не е важна за никого. Няма друг човек, на който твоят труд да е полезен.. в резултат от това че ти си банков служител, никой не печели, може само да загуби. Или ако си застраховател – не печеш хляб, не доиш крави, баламосваш хората с празни надежди и за това получаваш пари. Дори ако си чистачка в сградата на банката, ти отново крадеш от всички останали, като подпомагаш дейността й, а част от откраднатите пари влизат в твоят джоб, мислейки си че “аз съм обикновена чистачка”.

Може да се вземе всяка една професия, и в зависимост от това как се извършва, къде се извършва, до някаква степен може да се нарече кражба.

Парите не са нещо, което се яде. Парите не са естествена биологична нужда на човека. Парите са игра. Парите са хартия, те са просто карти за игра.

Ето защо, когато преминават от едни ръце в други, реално те не се извършват никаква полезна дейност. Те не са средство за получаване на продукт, енергия. Те са средство за мотивация, и сами по себе си са безполезни.

Ако проследим една банкнота от 100$, появила се за първи път в банка в Ню Йорк, тя ще започне да сменя притежателя си, ще преминава от ръце на ръце, от джоб в джоб. След 10 години, тя отново ще се намира някъде – Америка, Европа или Азия, но за 10 години няма да е нахранила нито един човек, защото парите не се ядат. Но ще бъде открадната много пъти, защото в света на парите има правила, които карат едни да живеят в огромни палати, а други да гладуват. Ето защо “Парите” не е просто някаква игра. Това е игра, в която не може всички едновременно да са богати. За да бъде един човек богат, няколко други трябва да станат по-бедни. Парите се държат в определени граници, не са безкрайност.

Така че, помисли отново. Какво работиш? За кого работиш? Каква за? И с какво работата ти помага на други освен теб, колко е егоистична?

Смайващо е как тези, които наистина работят за да могат другите да живеят (земеделци, фермери, животновъди, тези които произвеждат храната) са възможно най-отритнатите, например в България. И не мисля че някой скоро се е замислял за това че докато ние се надпреварваме да бъдем богати в големия град (а щастието ни неочаквано отива по дяволите), не правим нищо за себе си и за другите около нас. Целта е не да се направи нещо, а да се вземат някакви пари, и с това всичко приключва. Да имаш пари означава да имаш всичко. За сметка на.. ?

Ето и примери за това как действия с пари могат да се разглеждат като дарения. Освен самите дарения, които са доброволно даряване на пари и средства за дадена кауза или на човек с голям проблем, когато давате пари за нещо, повече отколкото реално струва самата стока или услуга, тези пари са дарения. Един турист, отивайки на почивка на море, оставя много пари там, и получава радост за дните в които е там. Аз не мисля че има нещо лошо и ненормално в това някой да се чувства добре, да се намира на хубаво място и да прекарва добре. Ти можеш да отидеш на почивка като си носиш храна, да си с каравана така че да не трябва да дадеш и стотинка на никого, и отново ще прекараш добре. Но самия факт че едно и също нещо може да се осъществи със и без пари, когато се дават пари за това, то те са дарителски. Когато даваш бакшиш, когато отиваш на концерт, когато даваш от своите пари на някого без той да се е изпотил здравата или да е претърпял психическо изтощение за да ги заслужи, това е даряване на тези пари на него.