Нашата кариера е в ръцете на нашите началници

[Ilijana]

Кариерата на всеки работещ човек изцяло зависи от неговите началници. Каквото и да правим, както и да работим, те ще оценяват нашата работа и ще ни дават или не възможност да се изкачваме в иерархията. Когато началникът те възприема като "неперспективен" подчинен, нямаш никакви шансове за добра кариера. Това направо ме плаши. Значи, ако твоят шеф те намрази по някаква причина, просто трябва да се махаш, защото никога няма да направиш кариера.
Четох в Кариерист, че причината номер едно за напускане на работа е точно тази - не можеш да се разбереш с началника си. Разбирам, че всеки шеф си избира екип с който може да работи най-добре за да направи успешна собствената си кариера. Ако вижда, че "не си му полезен" в това отношение или дори имаш потенциал да го конкурираш - той те отрязва веднага, слага те в десета глуха или полага усилия да напуснеш.
Като се замислям, май е най-добре да си избираме не работното място, а шефа с когото ще работим.
Какво мислите по въпроса?

[zubeid]

Аз имах "късмет" да работя с отвратителен началник . Наистина не го понасях, идваше ми да го . През живота си не съм срещал друг човек, когото така да не понасям. Накрая напуснах. Сега се чудя защо не съм го направил по-рано?

[kariera_cj]

Аз не съм много съгласна с вас, защото не винаги гледаме на нещата реално. Много често, вместо да се поучаваме от забележките и критиките на нашите шефове, ние се опълчваме срещу тях.
В такива моменти не осъзнаваме, че този човек ни показва грешките, за да станем по-добри, а напротив. Наранява ни се егото, самочувствието и започваме да негодуваме, като изкарваме черен човека, който се е опитал да ни помогне.
Именно, тази грешка е причината да сменяме често местоработата си. Може би, ако се вслушваме и се замисляме в/у направените забележки, ще се изкачваме доста по-бързо в иерархията.

[Rado_82]

Аз с който и началник да работя, все ще го мразя. Признавам си без бой - мразя шефовете. И ги мразя само заради това, че са шефове. Едно първично чувство, което съм оставил да работи в мен.
Когато един началник търси нов работник, той не търси нов приятел за да си пият заедно бира, а търси просто инструмент който да върши определена работа. Или в някои случаи - мултифункционален инструмент, който да върши колкото се може повече работа.
Работника по принцип няма интерес от работата, която върши. Освен ако не използва работата си за да се самообучава. Но най-често се хващаме на работа там където плащат малко по-добре, независимо какво се работи.
Ролята на шефа е да бъде манипулатор на труда на работника. Целта му не е да плаща личните разходи за ядене, пиене, барове и дискотеки, наеми, деца, глезотии и разюздан живот на работника, а да го използва за постигане на определени цели срещу минимален разход.
Всички проблеми идват точно от това, че хората не сме машини които можеш да програмираш. Когато работника не усеща, че това което прави има смисъл за него, всяко натякване че трябва да го прави по-добре е чисто и просто досаждане. Работника не се интересува от целите на шефа си, както и шефа не се интересува от личните цели на работниците си.
Мотивацията е сложно нещо. Човешко чувство е да си мотивиран или демотивиран, а всички човешки чувства са прекалено сложни за обяснение и контролиране.

[Ilijana]

Rado_82, подкрепям изцяло твоето мнение по въпроса! И аз смятам, че отношенията началник/подчинен са доста по-прагматични, отколкото изглеждат. Всичко се свежда до получаването на печалба по възможно най-добър начин, а "личните" отношения нямат място в работата.

Между другото, забелязах, че всеки, който мрази шефовете, не би се отказал сам да стане шеф...