от Rado_82 » 01 Апр 2008, 04:49
Аз с който и началник да работя, все ще го мразя. Признавам си без бой - мразя шефовете. И ги мразя само заради това, че са шефове. Едно първично чувство, което съм оставил да работи в мен.
Когато един началник търси нов работник, той не търси нов приятел за да си пият заедно бира, а търси просто инструмент който да върши определена работа. Или в някои случаи - мултифункционален инструмент, който да върши колкото се може повече работа.
Работника по принцип няма интерес от работата, която върши. Освен ако не използва работата си за да се самообучава. Но най-често се хващаме на работа там където плащат малко по-добре, независимо какво се работи.
Ролята на шефа е да бъде манипулатор на труда на работника. Целта му не е да плаща личните разходи за ядене, пиене, барове и дискотеки, наеми, деца, глезотии и разюздан живот на работника, а да го използва за постигане на определени цели срещу минимален разход.
Всички проблеми идват точно от това, че хората не сме машини които можеш да програмираш. Когато работника не усеща, че това което прави има смисъл за него, всяко натякване че трябва да го прави по-добре е чисто и просто досаждане. Работника не се интересува от целите на шефа си, както и шефа не се интересува от личните цели на работниците си.
Мотивацията е сложно нещо. Човешко чувство е да си мотивиран или демотивиран, а всички човешки чувства са прекалено сложни за обяснение и контролиране.