Сексът и кариерата

[Ilijana]

Извинявай, но на фона на тази "реалност" притесненията на госпожицата ми изглеждат като буря в капка вода!
И един въпрос: Въпросната госпожица реална ли е или това е "закачка" на модератора, за да се види мнението на публиката?

На въпроса ти Mila вече сама ти е отговорила.

Лично аз мисля, че проблемът е напълно реален /както и притесненията на Mila/. Всеки има лично ниво на толерантност, арогантност и допустимост на определени действия. Някой ще каже: "Хайде-де, голям проблем да спиш с някой!" А друг човек не може с лека ръка да вземе такова решение.

Изглежда, че описаните от теб госпожици от "Раковски" стават такова ежедневие за хората, че ние вече нямаме тръпка за нищо. Със сигурност обществото губи от това.

[karierist]

MishoK, изпратих Ви лично съобщение. Бихте ли го погледнали?

[Гост]

От понеделник започвам новата работа. Каквото и да значи това...

[Skarlet]

Eeee, стига де! Кажи какво стана, рискува ли, как са сега отношенията във фирмата. Обещавам, че лично аз няма да те критикувам каквото и решение да си взела.

[Ilijana]

От понеделник започвам новата работа. Каквото и да значи това...

Тук нещата стават много интересни. Може ли малко по-подробно, моля.

[Гост]

Eeee, стига де! Кажи какво стана, рискува ли, как са сега отношенията във фирмата. Обещавам, че лично аз няма да те критикувам каквото и решение да си взела.

Да, рискувах.Сега чакам, какво ще стане.

Във фирмата всички са много приятелски настроени/ поне засега/. Не ми се вярва някой нещо да е разбрал. Не съм започнала още / започвам в понеделник/, но до сега нямам професионални проблеми.

В момента съм като човек,който е скочил от 20-тия етаж и летейки в района на 10-тия се запитва "А сега накъде?"...

[Гост]

Обещавам, че лично аз няма да те критикувам каквото и решение да си взела.

В момента критиката направо ще ме убие.

[Ilijana]

Пожелавам ти успех, каквото и да правиш. И се пази много. Няма безизходни положения! Не го забравяй!

Пиши - аз лично ще те подкрепям, защото от опит знам, че не е лесно да се живее в света на хиените.

[Skarlet]

В момента критиката направо ще ме убие.

Няма да те убивам!

Сега докажи пред себе си(а и пред останалите), че можеш да се справиш, че това, което си направила е само част от успешно начало, а не самият успех. Докажи, че умственият ти потенциал е в пъти повече. А ако тръгнат клюки, не се опитвай да се оправдаваш или да опровергаваш, а просто кажи, че делата ти в професионален план говорят най-добре за теб.

------------------------------------------------------------------------

В момента съм като човек,който е скочил от 20-тия етаж и летейки в района на 10-тия се запитва "А сега накъде?"...

Еее, споко де! Нали знаеш, че добрият винаги пада върху някоя тента, а лошият обикновено върху капак на кола, но и двамата оживяват и екшъна продължава! А животът ни е един непрестанен комедиен екшън с трилърово-пародиини моменти!
(Дано съм те разсмяла, щот вече почнах да пиша глупости)

[Гост]

Здравейте отново!

Нещо ми е криво в момента, та реших да ви напиша как съм.

Три дни работя в новата фирма. Отношенията между колегите са толкова добри / поне привидно/, че дори става странно - как за три дни никой с никого не се е скарал. Имам предвид горната йерархия, където съм аз. Надолу нещата изобщо не са толкова розови. По-нисшия персонал ги държат като хора втора ръка и говорят с тях като с малоумници. Направо някаква предреволюционна ситуация, когато тираните потискат онеправданите.

Аз мисля, че се справям добре с моята работа и досега съм получавала само похвали и потупвания по рамото. Въпросният господин днес замина в командировка. Иначе - се държи като един нормален демократичен началник. Нито ми прави намеци, нито изобщо нищо. Дори понякога ми се струва, че просто съм имала кошмарен сън, а действителността е съвсем различна. Много странно ми изглежда... Направо не знам какво и да мисля...

[Ilijana]

mila, какво става с теб? Пиши как се развиват нещата, а то започвам да се притеснявам, че нещо не е наред /при всичкия този стрес/.

[Гост]

mila, какво става с теб? Пиши как се развиват нещата, а то започвам да се притеснявам, че нещо не е наред /при всичкия този стрес/.

Не съм в депресия . Имам много работа, трябва да се докажа на новото работно място. За личния ми живот сега не ме се пише. Нека да мине малко време.

[Galy-07]

mila, държиш ни в напрежение, разкажи малко повече...

[mi_9]

Хайде, мила, искаме подробности - кой, кога, с кого, къде ...

[Гост]

Добре, виждам, че интересът към моята история е голям...

Работя в новата си /вече стара/ фирма. Отношението на колегите е добро, а на началниците ... е никакво. Работя си, дават ми задачи, приемат работата ми и ... ами това е.

Моето "по-тясно запознанство" с въпросния господин има неочакваното за мен влияние върху моята работа. Мислих, че ще ми е по-лесно в смисъл, че по-малко работа с по-добри за мен резултати , но реалността е такава: имам безумно много работа, господинът работи по цял ден и по цяла нощ и очаква и аз да го правя. Т.е. към мен има някакво странно отношение - имам чувството, че ме възприемат като "член на семейството",т.е. този, който е готов да бачка не само за парите и славата, а и заради дълга към "фамилията". Не мога да го обясня по-добре. Това е като да си член на семейството и да работиш в семейна фирма. Тогава от теб се изисква повече безкористна и всеотдайна работа. Това е положението ми в момента.

Иначе, обещанията са спазени - откъм заплатата и условията на работа. Нямам /засега/ причини да се притеснявам за "изтичането на информацията" относно моите отношения с господина, още повече, че няма и причини да се притеснявам /подминават ме като малка гара /.

Не е лесно да се прави кариера по този начин, но засега не съжалявам, че съм го направила. Не ви съветвам на вас, но за себе си съм сигурна, че не съм сгрешила.