След няколко клика по клавиатурата и отделени 2-3 минути да прочета намереното от Чичо гугъл най-общо изискванията са следните :
1. Като за начало в самото име на фирмата извършваща дейността кредитиране срещу залог следва да фигурира словосъчетанието „заложна къща” /чл. 3, ал. 5/. Това е възможно по два начина – или чрез регистрация на ново юридическо лице, или със смяна на името и правноорганизационната форма на вече съществуващо такова.
2.Заложната къща следва да е регистрирано юридическо лице по смисъла на търговския закон /ЕТ, ООД, ЕООД, АД и т.н./ както и да има регистрация в търговския регистър с посочване на основна дейност предоставяне парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи.
Кандидатите за заложни къщи следва да се регистрират и по Валутния закон преди осъществяването на сделки с изделия от благородни метали и скъпоценни камъни, което предвид зачестилите проверки на заложни къщи е силно препоръчително да се случи както е посочено предварително, преди стартиране на дейността. Тази разпоредба е доста резонна, тъй като в някои заложни къщи ценните метали и бижута са над 50 % от общия обем на залаганите стоки.
4. В процеса на своята дейност и във връзка с попълването на заложните билети, на заложната къща стават известни доста лични данни, и именно поради тази причина, за да се избегне злоупотреба с тях Наредбата изисква регистрация на заложните къщи като администратори на лични данни. За съжаление от мои наблюдения много малко от заложните къщи са регистрирани като такива, за това и клиентите им следва да обръщат голямо внимание на това, дали избраната от тях заложна къща има подобна регистрация.
5. С цел да бъдат избегнати действия по изпирането на пари всяка желаеща да работи съгласно закона заложна къща следва да изпрати за одобрение в ДАНС приети от ръководството и вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари. Едва след като бъдат одобрени заложната къща може да започне да функционира, без да се притеснява от това, че ще получи някоя от санкциите, заложени в Глава 6 на наредбата .
6. Препоръчително е преди стартирането на заложната къща бъдещият и собственик да се замисли за използването на софтуер за водене на дейността и, като такива на пазара има доста. Все пак ако реши може и да използва продаваните хартиени регистри и формуляри, но това е необоснован разход на време и труд, който може да бъде лесно спестен с един подходящ софтуер.
7. Посочените по т.1-5 изисквани документи задължително следва да се поставени на видно място в заложната къща, за удобство на клиентите и контролните органи.
8. Заложната къща следва да се състои от 2 обособени помещения – търговско и складово, в търговското се извършват залозите, а в складовото се съхранява заложената стока, при съответните изисквания за конкретните вещи. Помещенията следва да бъдат обезопасени с охранителна и пожароизвестителна техника.
9. На видно за потребителите място следва да бъдат посочена следната информация:
9.1. наименованието си и обозначението „заложна къща“;
9.2. общите условия на заложната дейност (обща цена на услугата – такси, комисиони и други разходи, пряко свързани със заема; критериите, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; периодът от време, през който предоставената информация е валидна, и др.);
9.3. методите за оценяване и условията за съхраняване на приеманите залози;
9.4. размерите и сроковете на предоставяните заеми;
9.5. условията на удовлетворяване в случаите на непогасяване на заемите;
9.6. условията и разходите при предсрочно погасяване на заема и за връщане на заложената вещ;
9.7. условията за връщане на заложената вещ в случаите по чл. 22. Като информацията по 9.1, 9.3 до 9.5 и 9.7 се поставя задължително на информационно табло а останалата част на видно за потребителите място.
10. В чл. 5 от Наредбата е посочено на какви условия следва да отговарят, управителя, прокуриста , член на управителен съвет или неограничено отговорен съдружник в заложна къща, няма да се спираме подробно на тях, но най-общо се цели да не попадат в бизнеса със заложни къщи хора от криминалния контингент, не са управлявали дружества обявени в несъстоятелност за да се гарантират в най-пълна степен интересите на клиентите.
Посочените по-горе препоръки са да се спестят проблеми с проверяващите органи – Икономическа полиция и Комисия за защита на потребителите не включват допълнителни изисквания към дейността по Данъчно-процесуалния кодекс и Закона за защита на потребителите, Търговския закон, Наредбата за съхранение на ценности и други нормативни актове !
