Здравейте!
За много години!
Преди няколко седмици кандидатствах за новооткритата се позиция, в качеството ми на препоръчан от общ мой приятел и приятел на собствениците на фирмата. Говорихме на дълго и на широко, хората впечатлени от опита и уменията ми, проучили ме и днес вече на втора среща ми предлагат да да стана управител на фирма, която искали да основат. Но знаели, че един управител-съдеужник е винаги по-мотивиран от просто само управител, ми предложиха съдружие в новата компания. Чакат от мен да им кажа какъв процент от фирмата ще поискам.
Държа да отбележа, че те ще участвам само като инвеститори и с контактите си, а аз нямам намерение да участвам с пари в началните вложения (материални активи, административни разходи, и т.н.). Но и не бих имал никакви претенции към стартовите активи, защото не съм дал и лев за тях. Бих имал претенции към последващото развитие на компанията, защото то ще се случва благодарение на мен. Умения, опит, контакти и цялото ми време.
Но искам да участвам в последващо придобитите активи. Стартираме, работим, печелим и вече самата фирма има финансовата възможност да си позволи да купи още производствени активи. Ето точно в тяхната собственост искам да участвам.
И какво като ви казах всичко това ли? Имам нужда от вашите гледни точки, за да си изясня, при такъв тип съдружие с какъв процент е логично и етично да поискам да участвам?
Как смятате?