Бизнесът и моралът - могат ли да виреят заедно?

[Ilijana]

Нещо, с времето ставам все по-малък идеалист. Преди години смятах, че само човекът, който има висок морал, може да преуспява в бизнеса - той е по-коректен към партньорите, клиентите и персонала си. С годините все повече започвам да мисля, че в бизнеса преуспяват само пълните егоисти, които вървят с рогата напред, помитайки конкуренцията и хората, които с труда си допринасят за бизнеса.

Дори, забелязвам, че колкото по-нависоко върви бизнеса на един предприемач, толкова по-малко задръжки от морално естество са запазени у бизнесмена. Направо се изненадвам, че те могат да газят хората, от които уж зависи бизнеса им! Да не говорим за отношението към "плебеите" - тази група от населението изобщо се смята за "мръсен фон" на бизнеса, въпреки, че често се явява основната част от потребителите.

Какво мислите по въпроса?

[Luminosa]

Уви, всеки ден се убеждавам, че това е истината. И не само за бизнеса, но и за кариерата...в което и да е направление.
Аз лично все още живея с мисълта, че за всеки човек си има място под слънцето и то е в зависимост от постигнатото, знанията, опитът и образованието...и на базата на тази си мисъл си градя кариерата! Слава Богу средата, в която съм попаднала в момента не изисква ръчкане на лакти и дране с нокти, за да се израпа нагоре в кариерата. И дано да е така и занапред, защото егоизмът ми е най-слабото качество!

[Ilijana]

Луминоса, аз имам предвид нещо по-различно - мисълта ми е, че за да си преуспяващ бизнесмен, трябва да забравиш за морала и да мислиш само за себе си (за бизнеса си, за парите си и т.н.). Може би това е свързано с факта, че всеки предприемач носи голяма отговорност, към хората, които работят за него, в това число?

С наемните работници нещата стоят по-различно. Те просто работят срещу заплащане и всеки момент могат да сменят работодателя си. Бизнесменът няма такава възможност - той трябва "да се спасява" сам и няма възможност "да напусне".

[rdm]

Здравейте.
Има една шеговита реплика "Ум високо не вирее". Мисля, че може да се замени с "С морал високо не се изкачваш".
Фирмата в която работя е малка като колектив, но самия факт, че се занимаваме с проджект-мениджмънт на хотелски и административни сгради ще ви подскаже с какъв тип хора имам доста често досег.
В бизнеса има някои принципи, които общо взето се спазват - когато разбира се има интерес. Това е. Морал, безпристрастност, лоялност...всичко е въпрос на интерес. Така е при успелите хора, респективно големи фирми. Бях толкова наивна да вярвам, че големия бизнес изключва сам по себе си връзкарството или нелоялната конкуренция...Глупости. Всичко е въпрос на интерес.
Просто - с морал малкия бизнес си остава такъв.
А за да влезеш в големия - се оперираш от "болести" като морала.
Всеки сам избира за себе си докъде да стигне и каква цена е готов да плати.

[berov]

Ще препиша един абзац (който много харесвам) от книгата "Икономически теории" на Катя Бекярова:

"Принципът на невидимата ръка" - пазарните цени установяват хармония между личния егоистичен интерес и благосъстоянието на обществото.

"Всеки индивид непрестанно се стреми да намери най-изгодното приложение за капитала, с който може да се разпорежда. Наистина, той се ръководи от личната си изгода, а не от онова, което е полезно за обществото. Но изследването на личната изгода естествено или по-скоро по необходимост го кара да предпочете онова приложение, което е най-изгодно за обществото... Той мисли само за собствената си печалба, но в този, както и в много други случаи, е ръководен от невидима ръка, за да служи на цел, която не е била част от неговите намерения." Адам Смит"