Какво мислите за ФЪН-ШУЙ интериорен дизайн

Сподели идея за собствен бизнес! Обсъждане на идеите.

Какво мислите за ФЪН-ШУЙ интериорен дизайн

Мнениеот qna » 31 Мар 2009, 18:41

Дали има бъдеще тази услуга ?????
qna
Нов
Нов
 
Мнения: 8
Регистриран на: 31 Мар 2009, 17:55
Местоположение: varna


Мнениеот qna » 31 Мар 2009, 21:33

:cry:
qna
Нов
Нов
 
Мнения: 8
Регистриран на: 31 Мар 2009, 17:55
Местоположение: varna

Мнениеот qna » 31 Мар 2009, 21:38

Zanimavam se s interioren dizain i bih iskala va6eto mnenie po vaprosa ,dali uslugata FAN SHUI interioren dizain e perspektivna.Ako nqkoiima mnenie kakvoto i da e da go izkaje.
qna
Нов
Нов
 
Мнения: 8
Регистриран на: 31 Мар 2009, 17:55
Местоположение: varna

Мнениеот berov » 02 Апр 2009, 12:42

Имаш ли документ за това твое "знание"/ Искаш да го превърнеш в бизнес ли? Какви са ти идеите?
Аватар
berov
Експерт кариерист
Експерт кариерист
 
Мнения: 156
Регистриран на: 02 Мар 2008, 14:19

Всяко нещо става

Мнениеот dimitarma » 04 Юни 2009, 13:21

Всяка идея всяко умение може да бъде превърнато в бизнес. Със сигурност може да се изгради много печаливша структура около предлагането на подобна услуга.
dimitarma
Нов
Нов
 
Мнения: 11
Регистриран на: 22 Юли 2008, 14:07

Мнениеот qna » 04 Юни 2009, 18:47

И каква е формулата за изграждане на печеливша структура около тази услуга .Ще съм ви благодарна ако поне малко ми подскажете.
qna
Нов
Нов
 
Мнения: 8
Регистриран на: 31 Мар 2009, 17:55
Местоположение: varna

Мнениеот qna » 15 Юни 2009, 10:27

Каква цена бихте платили за услугата фън шуй интериорин дизайн ?
qna
Нов
Нов
 
Мнения: 8
Регистриран на: 31 Мар 2009, 17:55
Местоположение: varna

Мнениеот BusinessWorkshop » 11 Юли 2009, 10:53

Ами на този въпрос е трудно да се отговори. Трябва да имаш портфолио и пълно описание на услугата за да може да и се сложи някакъв примерен етикет с цена.
<a>Едно Бизнес Приключение - Блог за Бизнес, Предприемачество, Маркетинг, Продажби и Идеи</a>
BusinessWorkshop
Нов
Нов
 
Мнения: 4
Регистриран на: 11 Юли 2009, 10:14

Re: Какво мислите за ФЪН-ШУЙ интериорен дизайн

Мнениеот dreamweaver » 18 Яну 2010, 10:55

qna написа:Дали има бъдеще тази услуга ?????


Здравейте,
С удоволствие ще споделя успехите, които съм постигнал по темата.
Трудно ми е даже да следя всичките мнения за фън-шуй по форумите, камо ли да се ориентирам добре във различните школи. Но това не ми пречи да споделя личният си опит натрупан през годините на експерименти. Като цяло обичам да работя по школата на компаса - проста е и лесна за употреба, пък и опитите ми потвърдиха че за мен тя работи.
Не давам експертно мнение - споделям само личният си опит, който е пълен и с грешки, една от която даже ме държа и цял ден в районното. Но втори път не я направих .
Ще ви разкажа малко за себе си, а после ще ви дам и мнения на жени на които съм помогнал.

Обичам земята, тревата, водата и чистия въздух. Съприкосновението с тях винаги ме е карало да се чувствам “у дома”.
Преди много години поливах един парк и най-голямото ми забавление беше сутрин в 6 часа да ходя бос по мократа трева,
пускайки пръскачките. И до ден днешен обувам чорапи едва когато температурите паднат около нулата. През деня играта на
водните капки под слънчевата светлина ми доставяше огромно удоволствие. Често и аз самият влизах под струите вода,
рисуващи разноцветни дъги на слънцето и вдишвах дълбоко свежата влага. Обичам също планините и камъните и постъпих
на работа в едно каменарско ателие, където освен рутинните неща, започнах да експериментирам с формите. Изработването
на всяка нова творба ми бе единственият учебник по скулптура, по простата причина, че правех само това, което си поискам,
извън всякакви правила и норми. Тъй като никога не са ме привличали правите ъгли и линии - (така наречената “изпънатост”
в нещата), за изходен материал използвам само камъни изоставени около кариерите или намерени сред природата – тоест
възможно най далеч от човешката намеса. По този начин в работите ми постепенно се оформи един наистина уникален,
мек стил, повлиян единствено от самата хармония. Само моите ръце ми бяха учител. никой не се занимаваше с мен,
защото работещите в ателието бяха твърде заети със работата си. А за мен това беше истински подарък, защото винаги съм
гледал на нещата по различен начин. Няма да забравя един от редките съвети, които съм получавал от Петйо Александров - “Една скулптура се
гледа от 44 страни”. Единственото, което търсех в своите експерименти беше хармонията и животът. Получавах и получавам
с нищо несравнимо удоволствие от работата си. В българският фолклор съществува легенда, според която за да бъде един
градеж здрав и дълговечен, майсторите вграждали нечия сянка в “камъка”- стената или самият градеж. Предполагам, че е
било насила. Човекът, чиято сянка вграждали, постепенно изсъхвал, губел жизнение си сили и умирал. Тъй като
каменарската работилница, в която бях попаднал беше близо да гробище, тамошните маистори правеха единствено
надгробни паметници. Дълго мислих по този въпрос и се питах, защо цялата енергия и мощ на тези хора – повечето
от които достойни за уважение майстори - е фиксирана единствено върху смъртта? Нима не можеше да се направи нещо
различно и като идея и като предназначение? Идеята да вграждам живот в камъните се появи като отговор на моите
търсения и въпроси. Реших да потърся обратният процес и да вграждам живот, а не сянка в камъните. Не мисля,
че това би могло да бъде обяснено добре със думи, защото всеки един от нас има собствено виждане, а пък и
повечето биха приели това за измислица. Инстинктивно обаче усещах, че съм на прав път. С течение на времето
това се потвърди напълно, тъй като творбите ми носеха само радост и приятни усещания на собствениците им.
Много красив пример за това е факта, че около 3 месеца след получаването на “СПОКОЙСТВИЕ”, Радостина намери
мъжа на мечтите си. Приятно бях изненадан и от факта, че получавам поръчки и от хора, които искат да притежават
мои неща само заради удоволствието от това.


А ето и това, което Ради ми написа за себе си:

Откъде бих могла да започна – може би от това, че съм жена на 29 години и търся свое пристанище в собствения си живот или може би, че всичките представи и очаквания за живота и за голямата ми любов са се разминали някъде в безличното ми ежедневие – някъде във вярата ми, че ще срещна любовта на живота си и поредното мъжко разочарование... Човек колкото по-настойчиво и дълго чака нещо в неговия живот да се промени, толкова по-чуствителен става на тази тема. Връща се на зад във времето и се замисля дали някъде не е изпуснал някой знак, някой шанс, който е имал, а той сляпо го е пропилял! Не обичам хората, които много говорят и страдат от синдрома на нереализираността и непрекъснато спрягат представката "ако" във всяко свое изречение - ако аз това, ако аз онова. Не, не съм от тези хора и гледайки назад след себе си отново и отново си казвам – по този начин бих живяла, по този начин бих направила нещата, не съжалявам за нито един миг на щастие и на нещастие, на разбити илюзии и на спечелени приятели.... не е ли това в същността на живота?!
Но с течение на времето хората се променят, мисленето им еволюира и нуждите и потребностите им се развиват... Моите също...от желанието най-накрая след толкова търсене да открия мъжа, в които наистина да се влюбя и за който да съм уверена, че искам да остареем заедно...
И този ден настъпи благодарение на чудото - наречено случайност, на още по-случайно предложение и най-накрая, на едно уникално изпълнение. С Дима и Краси се познавам от много от давна, винаги съм знаела че те се увличат от Фенг шуй, но никога не съм проявявала по-голям интерес да науча нещо повече за философията, която проповядва това източно учение. Пропити от идеите на фенг шуй, Дима и Краси на практика прилагаха върху себе си откраднатото познание, за да бъдат по-щастливи и живота си също. Краси винаги се е увличaл по извайването на нещо смислено от бездушния камък, но, смея да твърдя, че освен талант влага и много положителна енергия в него.
И така.... споделих с тях своя песимизъм да срещна подходящия мъж в моя живот и не очакваш ли, те ми предложиха да направят нещо за мен, да ми подарят един камък, правен от доста дълго време от Краси, но с много замисъл и много любов, камък с голяма енергийна сила. Аз бях песимистично настроена, но приех с мотото – ако не ми помогне то поне няма да ми навреди.

Камъкът беше готов, полираха го и остана последния етап – поставянето му в най-благоприятната част на моята стая, така че да бъде съобразено с учението на фенг шуй. Когато и последните изчисления бяха направени, камъка беше поставен. Изненадах се от красотата му – което ме зарадва – стоеше много стилно и освежи много моето жилище. След което моят начин на живот продължи по старому за известно време, до един момент в който се запознах с едно момче и започнах да се срещам с него – на кино, на вечеря. От предишните ми връзки знам, че не трябва да се увличам, защото отново ще бъда наранена и моментното ми щастие ще се окаже един спукан балон, но този път май не се оказа така - влюбих се в това момче, нещо непрекъснато ме теглеше към него и се решавах да правя крачка след крачка в близостта си с него. От друга страна и той показваше към мен много нежност и любов. Много ме беше страх да не се разочаровам отново, защото щеше да ме заболи както никога до сега, но това не се случи. Камъкът си стоеше в своя ъгъл и ни се усмихваше, а ние градяхме устоите на една дълбока и трайна възка. Дали вярвам, че той е допринесъл за моето лично щастие – да, вътрешно сам на 100% уверена, това е така нареченото шесто чувство, което рядко подвежда човек....... Щастлива сам с този мъж, той ще стане баща на децата ми и съм безкрайно благодарна на моите приятели, че ми помогнаха по един страхотен и безкрайно красив начин да съградя своето щастие, жадувано толкова години.
Краси, Диме, благодаря ви!

Радостина
(понастоящем щастливо омъжена, бебето се появи на бял свят в края на май 2008)
tel:+359885824265


Тук пък ще ви покажа и красивите думи на Нада - наша весела и добра приятелка, която съвсем случайно се показа, че е тъжна. След като за пръв път в живота си я видях да плаче и предложих да и помогна. Резултата изуми дори и мен:)

НАДА:
Тази невероятна история започна с един най-обикновен разказ, как един камък може да промени живота на хората.
Разбира се, камъкът не беше обикновен. Краси му беше вдъхнал “желанията” на бъдещия притежател. Естествено, че и
мястото на камъка е важно, всички сме чували за фен шуй и как една правилно подбрана и поставена вещ може да засили
или отслаби определени сектори, свързани с любов, благополучие, приятели и др. Когато чух как един обработен камък
е помогнал двама души да се намерят и да изградят щастливи отношения, много се ентусиазирах и си казах “Искам и аз
така”, толкова лесно изглежда , Ще уточня, че по това време бях двукратно разведена, самотна и объркана. Краси се
съгласи охотно и спомена, че има ясна идея какъв камък ще ми “направи”. Междувременно ми заръча да си помисля какво
искам да “заложи” при направата, какво е най-важно за мен. Дълго време само ми подпалваше фитилите с реплики:
“Става страхотно”, “Скоро ще дойде време за желанията”, “Работя с лекота и съм сигурен, че това е твоя камък”,
докато дойде момента да ни срещне. Като видях камъка не можех да повярвам на очите си, че това е само къс скала.
Беше прекрасен, от него извираше светлина, прекрасни бели рози цъфтяха нежно, докато Краси не завъртя камъка и там
се показа спокойна, мъдра риба... Не смеех да се приближа, беше по-внушителен от всичките ми очаквания... Никога не
съм си представяла, че на допир камъните могат да бъдат толкова кадифени... Бях като омагьосана... Въпреки
ясната ми идея този камък да ми помогне да срещна сродната си душа от мъжки пол, думите, които най-добре
отговаряха на състоянието ми бяха:Любов и хармония. Един ден Краси и Димата просто го донесоха /завършен/ у дома.
Избрахме му мястото и започнах да очаквам чудеса  Ще се наложи да отворя още една скоба: От първия си брак имам
едно момиченце, родено със Синдром на Даун, което по настояване на лекарите оставихме за осиновяване, защото
според тях нямало да доживее и 1 годинка и било невъзможно да се грижим за детето в семейна среда. Не намерих
сили в себе си да го потърся, документите, които получавах бяха, че детето е живо, но е със 100% трайна загуба
на възможността за социална адаптация, не се движи само и т.н. Повечето ми приятели ме познават като весел и
добър човек, но болката за детето, което нямах представа как изглежда и как живее ме изяждаше. Мисълта, че не
съм взела правилното решение в борба с това, че не мога да му помогна с нищо, през цялото време кънтеше в
главата ми. Сега дъщеря ми расте щастлива и обичана у дома, обгрижена и спокойна. Как се случи ли? Попитайте
камъка... той най-добре ще ви разкаже. Вярвам, че с неговата енергия животът ми се завъртя на 180 градуса.
Не съм срещнала “мъжа на сърцето си”, случи се нещо много по-велико. Намерих любовта и хармонията, топлотата и
спокойствието, целостта и силата. Най-голямата ми мъка и срамната ми тайна станаха най-голямата ми радост и
най-чудесния смисъл. Детето, което си мислех, че няма да имам сили да погледна е най-прекрасното и лъчезарно
любящо съкровище под слънцето. Да, тя няма как да бъде излекувана от генетичното заболяване, но има чудесни
възможности за развитие, въпреки него. Откакто влезе в дома ни всичко искри от радост и светлина. Големите
притеснения как ще се справям като по чудо се разрешават във всички аспекти от емоционални до финансови.
Затова искам да ви кажа: Вярвайте в камъните, те знаят по-добре.


Става ми много топло на сърцето, винаги когато препрочитам думите на Нада. Искренно се радвам и за нея и за всички, които я последваха и на които можах да помогна:)

Отворих темата за да покажа по моят си начин, че двигателят сме самите ние, а патерици - дал Господ:)
Краси
0885835998
http://stonetales.sideya.org/
dreamweaver
Нов
Нов
 
Мнения: 1
Регистриран на: 18 Яну 2010, 10:49
Местоположение: Sinemorec


Назад към Идеи за бизнес

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта