И аз доживях да стана ръководител.

[Гост]

Здравейте. Изчетох темите във форума и имам питане. От 3 години съм във фирмата, доказвал съм се с нечовешки труд и лишения от личното време. И винаги е имало някой умотан или неграмотен началник който да ми казва какво да правя. Естествено правел съм това което са искали моите началници и което никога не е ставало както те са искали. Тъй като съм техническо лице винаги имам резервен вариант, който винаги действа, но ги оставям да се оплетат . Видях, че сам мога да се оправям без да ми казват как да да си върша работата и взех нещата в свои ръце(може би грешка и предимство). От тяхна страна нямаше никакъв отговор което приех за съгласие. Но след време започнаха да ми се катерят по главата, дойде момента в който личното ми време изчезна, спрях се с оставането след работа, започнаха едни сърдити погледи, тъй като не оставам извън работно време да се справям с задачи зададени в много кратки срокове неизпълними, но винаги съм се оправял. Така решиха да ми връчат царската корона и да мъкна след мен 4-5 души(баби и дядовци) и моя пряк началник( който всъщтност е една баба) която без очила едва ли би ме познала. Омръзна ми да давам обяснение за всичко дори и за най-малките неща на моя пряк началник. Че е технически неграмотна ми е ясно и тя си го призна ,може би това, че съм по-малък и и искам да съм професионалист в работата си ги кара да си мислят, че и съм говот на всичко. Но не искам да давам на готово "пълна лъжица" на хора които са на много по-високи постове от мен. Очаквам прекия ми началник да знае и може повече от мен, но уви. Персонала който ръководя както казах са все баби и дядовци и не могат да ми смогнат на темпото. Пък и като свой недостатък отчитам факта, че винаги съм бил единак(за сегашната работа). Работата която ще свърша сам ще я свърша перфектно. Обичам си работата и се опитвам да променя работата на въпросните ми подчинени, но си мисля че е непостижимо. Не обичам мърливците и мизерниците, а всички около мен са такива. Моля ви да ми дадете предложение как да процедирам в тази ситуация. Защото е изключително трудно да се справиш с хора които идват на работа защото трябва и да си чакат края на работния ден за да се отчетата, че са работили. Благодаря предварително!

[moskvich]

При такова положение на нещата, как оцелява изобщо тази фирма на пазара?

[Гост]

И аз не знам. Може би защото аз и още един колега се скъсваме да носим на гърба си върволица от хора които както казах идват на работа защото трябва и си тръгват защото им е свършило работното време.

[_bioHAZArd_]

Трябва просто шефовете ти да разберат, че без теб фирмата потъва. Не че има незаменими хора, но ако двама човека поддържате нивото, трябва да има начин да им покажеш, че това е така.

[Гост]

Проблема е следния, нямам много време да седна да поговоря с шефа, но и да говоря има хора които са по-сладкодумни от мен и лъжат по-добре. Докато на мен не ми се отдава, аз съм директен и казвам каквото си мисля. Всичко което съм го казал и ги е заболяло от истината се е случило или съм бил прав. Да не съм незаменим, но едва ли ще дойде някой луд като мен който ще откара 24 или 48 часа докато не реши проблема. В тази фирма съм от самото и създаване и си я приемам като моя и се дразня на паразити които идват не са се занимавали с нищо подобно или в тази свера и ми дават акъл който не мога да използвам никъде.

[margarita]

Трябва просто шефовете ти да разберат, че без теб фирмата потъва. Не че има незаменими хора, но ако двама човека поддържате нивото, трябва да има начин да им покажеш, че това е така.

крайно време е шефовете да почнат да осъзнават кой работник им е необходим и кой не

[grande]

Аз забелязвам, че най-висшите шефове, са най-малко наясно как протича самия работен процес и изобщо какво става вътре във фирмата. По-скоро ги интересуват партньорствата и връзките на високо ниво с други фирми

[Ilijana]

Руснаците имат много точен израз за такива ситуации - "Я начальник - ты дурак, ты начальник - я дурак", т.е. "Ако аз съм началникът - ти си глупакът, когато ти си началникът - аз съм глупакът". Този израз се използва, когато хората искат да кажат, че нещата много зависят от това, кой на кого се подчинява, кой на кого плаща и кой е главният.

Дори и най-големите началници са наемни работници и, за съжаление, трябва да правят това, което се очаква от един наемен работник - да бачкат, да не обсъждат своите шефове и да не се правят на умни Тук нищо не може да се направи, трябва да вършиш това, за което ти плащат.

Не бива да се заблуждаваме - големите шефове всичко виждат много добре и всичко разбират, те разполагат с повече информация за ставащото и със сигурност имат определени приоритети, недостъпни до знанието на "общия персонал".

Лошо е когато наистина обичаш работата си и искаш тя да бъде свършена най-добре, но твоят поглед върху нещата е по-различен от този на шефа ти. Мога само да изразя своето съчуствие.

[edkoto]

Много интересна история

[silva]

Не е лесно да си ръководител и да си работодател, най и е лесно да мрънкаме и да се оплакваме, но дали бихме се справили по-добре на ръководна и отговорна позиция ?