Влияние и харизма в управлението на екип

[Luminosa]

Има няколко спешни и неотложни управленски задачи, които трябва да се свършат, след като екипът вече е с “попълнен състав”. Те са:

* Участниците в екипа да бъдат приобщени към общата (екипна) задача.
* Участниците в екипа да изпитат доверие един към други.
* Участниците да научат основните норми (правила), по които ще работят оттук нататък.
* Участниците да са наясно с начините на вземане на решения.

Няма кой друг да извърши тези действия, освен ръководителят (”Председателят“) на екипа. Да използва заповеди може, но съпричастие, доверие и прочие “тънки” неща, не могат да бъдат създадени със заповед.

И съпричастието, и доверието и осъзнаването на нормите (правилата) на екипна работа, а и начините за вземане на решения в екипа преминават през умовете и емоциите на участниците в екипа. Затова е нужно да бъдат спечелени умовете и емоциите!

Теоретично погледнато, това е напълно постижимо. Това сочат изследванията на тази тема още през 1924 г. Няма по-голямо доказателство обаче от примера на “големите” бизнес мениджъри. Тук например можете да намерите информация за много известни бизнес лидери на американски компании през ХІХ век.

Затова без колебание може да се каже, че когато става дума за промяна на поведението на други хора, първият изпитан управленски начин е оказването на влияние.

Влиянието е различно от властта. Властта подчинява и прави от хората комформисти - съгласяващи се да направят това, което други им казват да направят. Ефектът е повърхностен - липсват осъзнаването и доброволното приемане. Това определено не работи - призивите да сме съпричастни и да се доверяваме едни към други са просто призиви.

Има едно изключение. Когато ръководителят (”Председателят”) на екипа е на висота, хората в екипа му вярват. Такъв “шеф” може да използва в някои случаи, своята “експертна” власт, за да насочи поведението на екипа в желаната посока. Но трябва да е наистина доказал се “експерт”. И хората да му вярват много силно!

Иначе некомпетентният “шеф”, незнаещият кога, какво и как да направи, страхливият и мекушав като характер не е в състояние да оказва влияние. Той обикновено залага на властта, която формалната му длъжност - ръководител на екип - му дава, но ефектът е, както вече казах повърхностен. Просто трябва много да се внимава кой ще е ръководителят на екипа!

Влиянието е насочено директно към нагласите на хората - към техните емоции и чувства, мисли и действия, свързани с цялостната работа в екип - целите, доверието, начина на работа, правилата. Приема се подсъзнателно и затова съпротивата срещу това някой да ти влияе, не е толкова силна, както при упражняването на власт чрез административни заповеди.

Истината е, че не всеки може да оказва влиние. Защото не всеки владее онзи особен начин да комуникира, който наричаме “харизматичен”.

Харизматичната комуникация е вторият изпитан управленски начин, който ръководителят на екип (”Председател”) следва да използва, за да създаде типичната за екипа вътрешна среда.

“Харизма” означава “дар на благоволението и благоразположението” (от старогръцки език). По мнението на експерти по комуникация, харизматичната комуникация изисква усилия (нещо да бъде направено), за да се получи желания ефект на повлияването.

Например, ръководителят (”Председателят) на екип трябва:

Да има за себе си ясен отговор - харесва ли се достатъчно като човек, който ръководи други хора, да помисли дали наистина вярва достатъчно силно в ролята на “Председател” на екип, има ли нещо, в което да се съмнява, направил е всичко възможно, за да изглежда енергичен, благороден, почтен, как изразява емоциите си, има ли достатъчно убедителен глас, умее ли да поддържа зрителен контакт и др.

Да внимава какво говори на своя екип - практически приложими ли са нещата, които предлага да бъдат направени или са въздушни кули, достоверни ли са, той самият вярва ли, че хората му ще се справят.

Да намери точния “път” към сърцето и умовете на всеки един от своите хора - какви са умозаключенията, които извежда, какви са аргументите, с които си служи, акцентира ли на важната информация или кръжи в периферни и ненужни детайли, приковава ли достатъчно силно вниманието на хората, използва ли добре силата на гласа, на жестовете.

В заключение:

Ако искате екипът, който ръководите, да има своята вътрешна среда, за да отиде “право в целта”, направете две неща. Първо, старайте се да влияете, вместо да властвате. Второ, усвоявайте и усъвършенствайте личния си стил на харизматичната комуникация.


Източник: http://www.websita.com/