Винаги, когато се срещнем с познати, които са с непознати, трябва да се запознаем.
Когато представяме:
– при дамите изричаме първо името на мъжа;
– при по-възрастни изричаме името на по-младия;
– домакините представят и запознават гостите, които не се познават;
– произнасяме имената ясно и разбираемо;
– за да име отправна точка за разговор, добре е при запознаването да споменем титла, професия или някаква родствена връзка;
– при по-млади хора можем да споменем само малкото име;
– ако младите хора са поизрастнали, слагаме пред името им “господин” или “госпожица”;
– при запознаване на семейни двойки най-напред се казва името , а след това се прибавя малко допълнителна информация;
– ако не сте чули името, питайте веднага;
– при запознаване на гости, които вече са насядали, и гости, които сега влизат, мъжете стават, независимо дали новодошлите са мъж, жена или двойка. Остават седнали само дамите и много възрастните хора.
Когато се представя сам, мъжът…
– казва името си – или само фамилията, или само малкото си име. За учтивост може да добави “Позволете да се представя”, но не е задължително;
– никога не слага пред името си “господин”.
Когато се представя сама, жената…
– може да се представи с уводна формула;
– може да се представи само с името или презимето си;
– и в двете версии може да прибави “госпожа”.
При семейна двойка…
– Единият поема представянето, като първо се представя сам, а след това добавя: а това е съпругата/ съпругът ми;
– При несемейна двойка те сами трябва да решат дали ще се представят като постоянна двойка, като мъжът казва: “Това е приятелката ми, госпожа…”, а след това казва собственото си име.