Каква я мислехме, каква стана...

[Luminosa]

Темата ми е инспирирана от тази на Илианка от преди няколко дни и от непрекъснатите клаксони, които чуваме тези дни...
Връхлетяха ме едни спомениииииииииииииии......
Точно преди 5 години, на утрешната дата беше и моят бал!
Точно за едно лято осъзнах, че всеки си е с начертана съдба...а ние си ковем може би само подробностите около нея.
Не мога все още да забравя как се готвих трескаво за кандидат-студентски изпит по история. Не мога да забравя как в прекрасния ден, в който ми връчиха дипломата...мама я разглеждаше и незнайно от къде мина едно врабче, което остави мръсна следа точно върху химия и опазване на околната среда. И дългите дни на мисли защо врабчето точно там го направи...ами не върху някой език или нещо за което щях да кандидатствам. Още не мога да си обясня как така се случи, че се колебаех дълго пред един университет като последно желание да напиша Екология или Икономика...писах Икономика, но за изненада на всички служители и мен - компютъра ми изкара Екология. И още не си обяснявам каква бе тази магия, дето ме накара да отида на един изпит по математика /най-омразният ми предмет едно време/ в един от Техническите ни университети... И как стана това, че влезнах Екология и учих химия като за последно.........ако някой ми беше разказал това преди точно 5 години и половина - никога нямаше да му повярвам!!!
И след тези ми случки животът ми тръгна в най-правилната посока, за която естествено не съм и мечтала... И не, че не срещам труднсти, срещам и още как и какви... Но ги мачкам безмислостно, защото знам, че за щастието човек трябва да се труди всекидневно, за да си го заслужи!!!

При вас как се случи?
Сбъдна ли се това, за което мечтаехте?
Мръщите ли се на живота днес, или всеки ден благодарите на Господ, за това, което имате?

Честит празник!

[Ilijana]

Много философска тема подхвана, Луминоске. Наистина, имаш право, щом врабчетата или, по-скоро, на врабчетата акото (извинявай) ти предначертават съдбата...

Аз преди мнооого години една нощ сънувах как си блъскам колата. Един такъв много подробен сън. Същата сутрин качваме се с приятеля ми на колата да пътуваме до университета. И аз, разбира се, надълго и нашироко описвам съня си - кой къде как се е блъснал и какво е пострадало и т.н. И, какво си мислите? Секунди след като приключих разказа си ... се е случило точно това !, до най-малката подробност. Още ме побиват тръпки.

Иначе - живота ми е пълен с изненади. Не всички са приятни.

[Luminosa]

То живота по принцип си е една голяма философия. В случайности и съвпадения, като цяло не вярвам... Но моята идея беше за мечтите и надеждите, с които напускаме училище. Предполагам всеки човек, в навечерието на бала си крои планове за живота си...именно за тези планове ми се искаше да си попишем... Оправда ли живота очакванията ни? Учихме ли това, което планувахме? В личен план осъществи ли се това, което ни се искаше?!

В крайна сметка мисля, че точно този момент или период предопределя до голяма степен живота ни занапред - включително и кариерата ни!